Диего Веласкес - художникът на истината
Диего Веласкес е считан за най-големия бароков художник на Испания, а творчеството му - за едно от най-големите феномени в международното изкуство. Работите му се отличават освен с креативния диапазон, само че и със смелостта и нововъведенията в художествените решения. Стилът му е фотореалистичен, което за времето си е революционна техника. Веласкес създава свои способи за тъкмо обрисуване на елементи и нюанси, в това число характерно потребление на светлината, цвета и формата. Заради това съвременниците му го наричали художник на истината.
Диего Родригес де Силва и Веласкес е роден на 6 юни 1599 година в Севиля като първото дете на Хуан Родригес де Силва и Йеронима Веласкес - дребни благородници от андалуския град. Възпитан е в религиозен дух и получава добра начална подготовка в езиците и философията, защото намерението на родителите му е да продължи образованието си в филантропичната област.
Едва 10-годишен обаче той демонстрира изключителна рисувателна дарба и е изпратен да учи при основоположника на Севилската школа Франсиско де Ерера. Предполага се, че от него той възприема техниката на изобразяване с четки с дълъг косъм. Година по-късно, през 1611 година, става чирак на Франсиско Пачеко - друг прочут севилски художник. Остава там цели 5 години, като учи пропорцията и вероятността и следи от близко литературния и артистичен живот на града.
Талантът на младежа стартира да свети все по-ярко и той още на 18 години си заслужава правото да го назовават маестро. Малко по-късно - на 23 април 1618 година, Диего се дами за Хуана Пачеко (1602-60), щерка на неговия преподавател, като от брака им се раждат две дъщери.
Веласкес стартира да твори в родния град, като множеството му платна от този така наречен Севилски интервал са в жанр “бодегонес ” - сцени от бита на народа, като основните герои са елементарни хора. От това време са картините “Закуска ”, “Старица пържи яйца ”, “Носачът на вода ”. В сходен жанр са и няколко картини на библейска тема, като “Поклонение на влъхвите ”, “Христос в дома на Марта и Мария ”.
Велскес става все по-известен и известен. През април 1622 година той отива в столицата Мадрид с целесъобразни писма до Хуан де Фонсека, капелан на крал Филип IV. По гледище на Пачеко Веласкес рисува и занася там портрет на известния стихотворец Луис де Гонгора.
През декември 1622 година умира Родриго де Вияндрандо, обичаният велможа художник на краля, и Веласкес е извикан в Мадрид от Гаспар де Гузман Оливарес - всесилния министър, ръководещ от името на малолетния Филип IV. Де Фонсека му дава 20 дуката за пътните разходи и му дава личния си мадридски дом. Веласкес рисува портрет на Фонсека, който е изпратен в двора, след което му е предоставена поръчка и за портрет на краля.
На 15 август 1623 година Филип IV театралничи пред него. Портретът е завършен за един ден и евентуално е бил единствено схема, само че кралят и Оливарес остават удовлетворени. Оливарес подрежда на Веласкес да се реалокира в Мадрид, като му дава обещание, че различен художник няма да рисува Филип IV, а всички негови дотогавашни портрети ще бъдат конфискувани. На идната година кралят му изпраща 300 дуката, с цел да реалокира фамилията си в столицата.
Така през 1623 година Веласкес се преселва в Мадрид и става придворен художник, като му се дава изключителното право да рисува Филип IV, членовете на кралското семейство, аристократите и придворните.
Изключителен късмет е, че в двора художникът се среща с платната на огромните ренесансови майстори, които са в кралската сбирка. Картините на Рафаело, Леонардо да Винчи, Тициан, както и на доста фламандци спомагат за дооформянето на стила му. Не по-малко е въздействието на културната среда, в която попада, и най-много срещата му и околните връзки с фламандеца Рубенс, който идва през 1628 г. в Испания. Веласкес, който работи в ателието му, рисува под негово въздействие фамозната си картина „ Бакхус “.
По рекомендация на Рубенс кралят изпраща в Италия придворния си художник и той 2 години обикаля Венеция, Рим и Неапол и събира усещания. След завръщането си ги претворява в „ Ковачницата на Вулкан “, стартирана още в Рим. Най-голямо достижение от този интервал е „ Предаването на Бреда “, пресъздаващ предаването на ключовете на брабантския град на 5 юни 1625 година от холандците на испанците.
В тези години Веласкес рисува и едни от най-хубавите си портрети – тържествен портрет на Филип, на граф Оливарес, на принц Балтазар, на велможи и цялата уродлива свита на дворцовите „ туранес “ – шутове и джуджета. Във всички тях съумява да съобщи дълбочината на човешките характери, скрити зад маските на придворния етикет и двуличие. Портретите му са изпипани до най-малкия подробност, белязани са с необикновена реалистичност и непринуденост на облиците.
През пролетта на 1649 година Веласкес отново отпътува за Италия. Там рисува и някои нови картини, като портрета на обичания си възпитаник Хуан де Пареха, който има огромен успех, и академията на римските художници „ Сан Лука “ избира Веласкес за собствен член. Затова и папа Инокентий Х му поръчва портрет, трансформирал се в една от най-знаменитите му произведения.
След връщането му в Мадрид кралят го назначава за хофмаршал и му дава благороднически ранг. На бял свят се появяват " Венера с огледалото “ (1651), шедьовърът „ Менините “ (1656), „ Тъкачките “, последвани от портрети на втората жена на Филип IV - кралица Мариана Австрийска, на инфантата Маргарита-Тереза и сестра ѝ Мария-Тереза (бъдещата жена на френския крал), както и " Меркурий и Аргус “ с митологически сюжет.
През пролетта на 1660 година, в качеството си на хофмаршал Веласкес, отпътува за малък остров сред Испания и Франция да приготви украсата за сватбата Мария-Тереза с Луи XIV. Приключва сполучливо, само че малко откакто се връща в Мадрид заболява и издъхва на 6 август.
До наши дни са оживели към 120 картини на Веласкес, 50 от които са в мадридския музей Прадо. Стойността на неговото изкуство в развиването на международната живопис е скъпо, а креативното му завещание е било източник на ентусиазъм за френските майстори от XIX век.
ШЕДЬОВЪРЪТ
Счита се, че " Менините " (Las Meninas) е най-големият шедьовър на Веласкес. Сложната и загадъчна комбинация поражда въпроси за действителността и илюзията, като я прави едно от най-анализираните творби в живописта.
Изобразено е огромно помещение в кралския двор и показва няколко фигури, като че ли в фотография. Някои гледат към фена, а други взаимодействат между тях. Младата инфанта Маргарита е заобиколена от придворните си дами, прислужници, охранител, две джуджета и куче. Зад тях Веласкес изобразява себе си, а в огледалото се виждат отразени облиците на краля и кралицата. Изобразени са и две картини от кралската сбирка - " Палас и Арханта " на Рубенс и " Сватбата на Арнолфини " на Ван Ейк.
Тълкуванията на тази картина са толкоз доста точно поради комплицираната и загадъчна комбинация. Тя сякаш придърпва самия фен в своето пространство, изобразявайки не просто един свят и неговото отражение, а поставяйки въпроса за това кое е заблуда и кое действително и дали ние не се намираме само в отражението на един успореден свят.
Диего Родригес де Силва и Веласкес е роден на 6 юни 1599 година в Севиля като първото дете на Хуан Родригес де Силва и Йеронима Веласкес - дребни благородници от андалуския град. Възпитан е в религиозен дух и получава добра начална подготовка в езиците и философията, защото намерението на родителите му е да продължи образованието си в филантропичната област.
Едва 10-годишен обаче той демонстрира изключителна рисувателна дарба и е изпратен да учи при основоположника на Севилската школа Франсиско де Ерера. Предполага се, че от него той възприема техниката на изобразяване с четки с дълъг косъм. Година по-късно, през 1611 година, става чирак на Франсиско Пачеко - друг прочут севилски художник. Остава там цели 5 години, като учи пропорцията и вероятността и следи от близко литературния и артистичен живот на града.
Талантът на младежа стартира да свети все по-ярко и той още на 18 години си заслужава правото да го назовават маестро. Малко по-късно - на 23 април 1618 година, Диего се дами за Хуана Пачеко (1602-60), щерка на неговия преподавател, като от брака им се раждат две дъщери.
Веласкес стартира да твори в родния град, като множеството му платна от този така наречен Севилски интервал са в жанр “бодегонес ” - сцени от бита на народа, като основните герои са елементарни хора. От това време са картините “Закуска ”, “Старица пържи яйца ”, “Носачът на вода ”. В сходен жанр са и няколко картини на библейска тема, като “Поклонение на влъхвите ”, “Христос в дома на Марта и Мария ”.
Велскес става все по-известен и известен. През април 1622 година той отива в столицата Мадрид с целесъобразни писма до Хуан де Фонсека, капелан на крал Филип IV. По гледище на Пачеко Веласкес рисува и занася там портрет на известния стихотворец Луис де Гонгора.
През декември 1622 година умира Родриго де Вияндрандо, обичаният велможа художник на краля, и Веласкес е извикан в Мадрид от Гаспар де Гузман Оливарес - всесилния министър, ръководещ от името на малолетния Филип IV. Де Фонсека му дава 20 дуката за пътните разходи и му дава личния си мадридски дом. Веласкес рисува портрет на Фонсека, който е изпратен в двора, след което му е предоставена поръчка и за портрет на краля.
На 15 август 1623 година Филип IV театралничи пред него. Портретът е завършен за един ден и евентуално е бил единствено схема, само че кралят и Оливарес остават удовлетворени. Оливарес подрежда на Веласкес да се реалокира в Мадрид, като му дава обещание, че различен художник няма да рисува Филип IV, а всички негови дотогавашни портрети ще бъдат конфискувани. На идната година кралят му изпраща 300 дуката, с цел да реалокира фамилията си в столицата.
Така през 1623 година Веласкес се преселва в Мадрид и става придворен художник, като му се дава изключителното право да рисува Филип IV, членовете на кралското семейство, аристократите и придворните.
Изключителен късмет е, че в двора художникът се среща с платната на огромните ренесансови майстори, които са в кралската сбирка. Картините на Рафаело, Леонардо да Винчи, Тициан, както и на доста фламандци спомагат за дооформянето на стила му. Не по-малко е въздействието на културната среда, в която попада, и най-много срещата му и околните връзки с фламандеца Рубенс, който идва през 1628 г. в Испания. Веласкес, който работи в ателието му, рисува под негово въздействие фамозната си картина „ Бакхус “.
По рекомендация на Рубенс кралят изпраща в Италия придворния си художник и той 2 години обикаля Венеция, Рим и Неапол и събира усещания. След завръщането си ги претворява в „ Ковачницата на Вулкан “, стартирана още в Рим. Най-голямо достижение от този интервал е „ Предаването на Бреда “, пресъздаващ предаването на ключовете на брабантския град на 5 юни 1625 година от холандците на испанците.
В тези години Веласкес рисува и едни от най-хубавите си портрети – тържествен портрет на Филип, на граф Оливарес, на принц Балтазар, на велможи и цялата уродлива свита на дворцовите „ туранес “ – шутове и джуджета. Във всички тях съумява да съобщи дълбочината на човешките характери, скрити зад маските на придворния етикет и двуличие. Портретите му са изпипани до най-малкия подробност, белязани са с необикновена реалистичност и непринуденост на облиците.
През пролетта на 1649 година Веласкес отново отпътува за Италия. Там рисува и някои нови картини, като портрета на обичания си възпитаник Хуан де Пареха, който има огромен успех, и академията на римските художници „ Сан Лука “ избира Веласкес за собствен член. Затова и папа Инокентий Х му поръчва портрет, трансформирал се в една от най-знаменитите му произведения.
След връщането му в Мадрид кралят го назначава за хофмаршал и му дава благороднически ранг. На бял свят се появяват " Венера с огледалото “ (1651), шедьовърът „ Менините “ (1656), „ Тъкачките “, последвани от портрети на втората жена на Филип IV - кралица Мариана Австрийска, на инфантата Маргарита-Тереза и сестра ѝ Мария-Тереза (бъдещата жена на френския крал), както и " Меркурий и Аргус “ с митологически сюжет.
През пролетта на 1660 година, в качеството си на хофмаршал Веласкес, отпътува за малък остров сред Испания и Франция да приготви украсата за сватбата Мария-Тереза с Луи XIV. Приключва сполучливо, само че малко откакто се връща в Мадрид заболява и издъхва на 6 август.
До наши дни са оживели към 120 картини на Веласкес, 50 от които са в мадридския музей Прадо. Стойността на неговото изкуство в развиването на международната живопис е скъпо, а креативното му завещание е било източник на ентусиазъм за френските майстори от XIX век.
ШЕДЬОВЪРЪТ
Счита се, че " Менините " (Las Meninas) е най-големият шедьовър на Веласкес. Сложната и загадъчна комбинация поражда въпроси за действителността и илюзията, като я прави едно от най-анализираните творби в живописта.
Изобразено е огромно помещение в кралския двор и показва няколко фигури, като че ли в фотография. Някои гледат към фена, а други взаимодействат между тях. Младата инфанта Маргарита е заобиколена от придворните си дами, прислужници, охранител, две джуджета и куче. Зад тях Веласкес изобразява себе си, а в огледалото се виждат отразени облиците на краля и кралицата. Изобразени са и две картини от кралската сбирка - " Палас и Арханта " на Рубенс и " Сватбата на Арнолфини " на Ван Ейк.
Тълкуванията на тази картина са толкоз доста точно поради комплицираната и загадъчна комбинация. Тя сякаш придърпва самия фен в своето пространство, изобразявайки не просто един свят и неговото отражение, а поставяйки въпроса за това кое е заблуда и кое действително и дали ние не се намираме само в отражението на един успореден свят.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ